петък, 4 март 2011 г.

КОЛКО ГОЛЯМО КОТЕНЦЕ ДА СИ ВЗЕМЕМ?

 Колко голямо трябва да е котето когато отива в новия си дом?


 Дори Уилкинс (името е променено за запазване на самоличността) развъждала рагдоли от почти две години и била произвела второто си котило. Мила млада двойка искала коте, но възразявала срещу нейната политика да продава котенцата на възраст от 12 седмици.  Те се притеснявали, че котенцето няма да се привърже към тях.  Показали й обяви във вестници, които предлагали котенца „готови за вземане“ на 6-8 седмици. “Оставих ги да ме убедят“ казва Уилкинс. „ Продавах котенца на 12 седмици  защото ми се струваше, че всички постъпват така. Не знаех наистина защо.“ Тя отстъпила и дала едно от котетата на възраст от 7 седмици.
Котето било върнато на 10 седмична възраст и тежало по-малко, отколкото преди да отиде в новия си дом три седмици по-рано. Собствениците се оплаквали, че котето имало хрема и хронична диария и не използвало котешката тоалетна. Котето не свикнало с домашната им котка и прекарвало голяма част от времето, скрито под дивана. „Те казаха, че повече няма да вземат чистопородна котка, защото очевидно те не са здрави“ казва Уилкинс. С ветеринарна помощ и много грижи и внимание котето било обратно на крака след няколко седмици.  Уилкинс изчакала докато котето станало на почти 6 месеца преди да го предложи отново.

Проблемите на котето не са имали нищо общо с произхода му.

„Котенцата трябва да напускат дома си на минимална възраст от 12 седмици“  казва д-р Бетси Арнолд, опитен развъдчик на сиамски котки и практикуващ ветеринар в котешка клиника в Рочестър, Ню Йорк наречен „ Грижа за котките“.  „ В моята практика съм виждала котенца на 6 или 7 седмици, които тежат 350-400 грама. Това са бебета. Те трябва да останат при майките си.“
Дванадесет седмици изглеждат много за хора, които са свикнали да виждат обяви във вестници,  предлагащи котенца „готови за вземане“ на възраст от 6-8 седмици.  Повечето от нас, които са имали котки са ги взели толкова малки. Те са сладки на тази възраст, а и на повечето хора им харесва да имат толкова малко коте за да го гледат как расте. Обаче отделянето на котенцата от майките им толкова рано може сериозно да им навреди.  Има много важни моменти от умственото, емоционалното и физическото развитие на котето, които то преживява на възраст между 6 и 12 седмици. Отделянето на котето от майката, котилото и познатата му среда в тази възраст може да причини прекомерна нервност и стрес в най-добрия случай, а в най-тежките случаи – сериозни медицински проблеми и дори смърт.

Потенциални проблеми при ранно отделяне

Проблеми с имунитета и здравето

„ Едно от основните ми притеснения при ранното отделяне е, че имунната система на котенцата се развива истински между осмата и дванадесетата седмица“ казва д-р Арнолд. „Имунитета от майката отслабва, а имунитета от ваксината тепърва започва се изгражда. През това време са по-уязвими на болести, като проблеми с горните дихателни пътища и диария.“ Котенцата обикновено получават ваксинация срещу панлевкопения, ринотрахеит и калицивирус ( комбинирана ваксина) на шест, девет и дванадесетседмична възраст. Обаче имунитета от ваксината не се получава незабавно; на инжекциите може да им отнеме до 10 дни преди да започнат да действат. До този момент котенцата получават известен имунитет от антителата в майчиното мляко, но също така по това време започва отбиването им. Имунната им система преминава от имунитет от майчиното мляко към имунитет от ваксината. По това време имунната им система е заета с тази задача, оставяйки котенцата по-малко способни да се борят с други заболявания. „Стресът от местенето в нов дом и излагането на нови микроби прави котенцата по-податливи на заболявания“ добавя д-р Арнолд.
На 6-7 седмична възраст котето е получило само първите инжекции; новите собственици трябва да осигурят реимунизация. Понякога те забравят и това може да доведе до катастрофални резултати.  Развъдчикът на хималайски и персийски котки Барбара Ребалия от развъдник Tuleburg си спомня: „ Веднъж едно семейство купи коте от нас за домашен любимец, забравиха да му направят втората ваксина, а след това синът им разви алергия и ни върнаха котето. За нещастие котето беше прихванало ринотрахеит в техния дом и предаде вируса на бременна котка у нас. Тази котка, чийто имунитет към ринотрахеит явно беше отслабнал, се разболя много тежко, пометна котилото и в крайна сметка беше евтаназирана.“
„Разговаряла съм с много собственици на котки, които са взели котенцата си на възраст от 8 седмици, което е минималната законна възраст във Флорида,“ казва Сюзан Герен, която развъжда персийци и хималайци в развъдник Pyewacket. „Мнозинството от тях са имали проблеми със здравето на своите нови бебета, вероятно причинени от стреса да бъдат отделени от котилото и майка си в толкова ранна възраст. Обясних им причината да не давам моите котета толкова рано и ги посъветвах в бъдеще да използват това като критерий за да се уверят, кои развъдчици са по заинтересовани от доходите, които ще получат от продажби на котенца, отколкото от предлагането на здрави, добре приспособени котенца. Със сигурност е по-скъпо да се отглеждат котенцата, докато станат на 5-6 месеца.“
Някои проучвания показват, че ваксинацията на 6 седмици може да е твърде ранна. ”Веднъж изгубих котка на 10 месеца заради панлевкопения,“ разказва Мери Тайсън от развъдник Thaison Siamese. „След дълга дискусия между производителя на ваксината и моя ветеринар, главният изследовател на Питман Мур заключи, че не езаради ваксина от лоша партида. Cornell (котешки здравен център), който извърши анализ след смъртта на котката (а също анализира и кръвни проби, взети докато котката беше още жива), заключи в съгласие с Питман Мур, че някои котки не развиват траен имунитет ако са ваксинирани на възраст под 16 седмици, а тази котка беше получила последната си инжекция на възраст от 12 седмици. След това започнах политика да не давам котенца преди да са били ваксинирани на възраст от 16 седмици.“ „Най-важната причина да давам котетата на 12 седмична възраст (или по големи) е, че те могат да бъдат изключително крехки, а местенето им в нов дом ги стресира допълнително, увеличавайки шансовете да се разболеят,“ казва развъдчикът на бурмила Джайна Уендтланд. „Когато това се случи купувачът обвинява продавача и с право в много от случаите.“
Кога котето е готово за даване може да варира от котка до котка или от порода до порода. Някои котки просто не са готови да са самостоятелни докато не станат малко по-големи. Развъдчикът на девон рекс Керол Гудуин отбелязва, че котките от нейната порода са малки и са им нужни поне 12 седмици за да се развият и социализират. Аманда Брайт, която развъжда руски сини котки в развъдници Kyina и  Talisker знае, че нейните котки имат склонност да бъдат по-слаби и тя усеща, че имат нужда да натрупат повече телесна маса за да понесат ваксинациите. Тя смята за по-разумно да ги ваксинира малко по-късно, така че котките да могат по-лесно да понесат проблемите ако такива се появят.
От здравна гледна точка е по-добре котето да получи всички ваксини, докато си е у дома в познато обкръжение. Първите ваксини не са достатъчни за да осигурят имунитет. Котето се нуждае от време за да може имунната му система напълно да премине от една система (майчино мляко) към друга (ваксина). То също трябва да е достатъчно голямо и физически развито за да е готово.

Проблеми с храненето и отделянето
„Отбиването не е еднократно действие, то е процес,“ казва д-р Арнолд. „Те не започват, просто ей така, да ядат твърда храна. Ядат малко, после сучат, ядат отново и пак сучат и т.н. В крайна сметка започват да ядат повече отколкото сучат и накрая напълно спират да сучат. Това не се случва преди 6-8 седмична възраст.“
Оставена сама с котенцата, майката в един момент спира да им позволява да сучат. При повечето котки това става естествено някъде между шестата и осмата седмица. Този процес обаче е много важен тъй като учи котето да се справя с объркването и отказите. Когато майката започне да отказва на котето да суче, което котето много иска да прави, тя учи котето как да се справя с това объркване. Котенцата, които не са научили този урок може да развият проблеми с поведението.
Отбиването не се състои просто в преминаване на котето към твърда храна. Това е важно време, през което котето започва да установява своята независимост от майка си. Това трябва да е постепенен процес. „В повечето случаи моите бебета все още сучат на 9 и 10 седмици, а понякога и до по-късно,“ казва Роузи Карол от развъдник Bengals by RoJon. „Никога не ми се случвало клиент да ме потърси след като е взел коте от мен и да се оплаче, че котето мяуче за майка си. Пасват добре в новата среда.“
Често срещано е също котенцата да не се хранят добре и да имат проблеми с котешката тоалетна. Много котенца на възраст от 6-8 седмици не използват редовно котешката тоалетна. Открила съм, че на моите котенца им отнема 10 седмици за да си изградят хигиенни навици. Промените в диетата и стресът от отиването в нов дом могат да бъдат придружени от диария.  Диарията може да е животозастрашаваща за малко коте: тежката дехидратация и бързата загуба на тегло са сериозен проблем когато котето има малка телесна маса.

Проблеми със социализацията и поведението
Хората често искат да вземат малко коте, защото се притесняват, че котето няма да се привърже към тях ако е по-голямо. Това просто не е вярно. Както казва Анн Сегрест от развъдник Kiriki Korats: “По-големите котета се привързват към новите си стопани съвсем лесно. Котките нямат нужда да намират своето място в „глутницата“, както кучетата трябва да правят. Този мит трябва да бъде развенчан, за да могат котенцата да се учат от майките си и да бъдат колкото се може по-здрави и спокойни, когато отидат в новите си домове.“
Вярно е, че котенцата, които са били отделени от майките си в ранна възраст се привързват към даден човек като към майка заместител. Това може да изглежда сладко, но не е здравословно. Такива котенца често се опитват да сучат от одеяла, дрехи, копчета и дори от себе си. Те могат да станат зависими от хората до степен, че стават страхливи или невротични когато останат сами. Много от тях се крият или бягат при среща с непознати. Най-често обаче котки, които са лишени от правилна социализация не могат да се научат как да съжителстват с други котки. Това ги прави изключително неподходящи за домашни любимци в домакинство с много котки.
Фазата на социализация на котето започва на около четириседмична възраст и може да продължи до четиринадесетседмична възраст. Котенцата се учат да изследват света през този период под успокояващия надзор на майките си. Между деветата и четиринадесетата седмица те се учат от майките и от братята и сестрите си как да контактуват с други котки. Учат се как да разпознават и интерпретират котешкия език на тялото. Котка която е пропуснала тази важна социална стъпка може да не се научи как буквално да „говори“ с други котки.
Също така през този период котето трябва да се среща с различни хора за да не се страхува от различните типове хора. В ранната социализация е разумно някои котки да се страхуват от всички хора или от хора с очила, или други странности.
На развъдчикът на манксове Мардж Бейкър й се наложило да отглежда три котенца, чиято майка станала неспособна да се грижи за тях когато били на три седмици. „[Тези котенца] хапеха, т.е. по-скоро гризяха; искаха да дъвчат пръстите ми и търсеха вниманието ми постоянно. Също така обичаха да дъвчат косата ми, всяка моя дреха биваше близана и дъвкана. Слагаха си всичко в устата и се разстройваха ако останат сами. Манксовете обичат да се забавляват през повечето време, но не и тези трите. Освен това беше трудно да се научат да използват котешка тоалетна и смятаха пода за подходящо място да се изхождат. Предполагам, че не бях много добра майка котка.“
Дебора Фелдхам от Glendoveers Abyssinians разказва подобна история. „Веднъж взех две котета сирачета, които трябваше да храня със спринцовка, защото бяха съвсем малки,“ казва тя. „Те не бяха лесни за отглеждане котенца. Бяха ревниви и несигурни, често показвайки своята несигурност като ходеха до тоалетната на неподходящи места или като драскаха и съскаха на непознати. Смятам, че ако тези котенца бяха родени в по-сигурна среда и отгледани от майка си [до по-късна възраст] щяха да са по-добре подготвени емоционално да се впишат в новите си домове. Котенцата се учат от майките, котилото си и обкръжението си.“
Котенцата се нуждаят от времето с майките и котилото си на важни житейски уроци – уроци, които ще ги направят щастливи, здрави, уверени котета. „Виждала съм котенца отделени от майка им твърде рано, които започват да дъвчат дрехи и стават невротични,“ казва Джун Абът Коуел от развъдник Velpaws Siamese. „[Котенцата] не само се нуждаят да са с майките си, но също и с котилото си. Котенца, които са отделени твърде рано не са толкова толерантни и самоуверени, колкото са по-големите.“

Котенце на дванадесет седмици
На възраст от дванадесет седмици повечето котенца са отбити или почти напълно отбити, имат адекватна социализация с майките и котилото си, получили са всичките си бебешки ваксини и са преминали критичния период на изграждането на имунитет. Правилно отгледани и социализирани от хора, тези котенца са се научили да изследват света и ще го посрещнат с увереност, която ще запазят през целия си живот. Това варира от котка до котка и от порода до порода.
Най-важното нещо, което трябва да бъде запомнено е, че решението за възрастта, на която да се даде коте, трябва да бъде водено от мисълта за доброто на котето, сега и за в бъдеще, а не от финансите или желанието за по-малко коте, поради каквато и да е причина. Бебешкият период на котенцето е краткотраен. Ще имате котенце само за кратко, но котката може да е с вас за много години напред. Може да ви изглежда разочароващо да оставите котенцето при майка му за още месец или два, когато сте се надявали да го вземете по-скоро, но ще е от огромно значение за умственото, емоционалното и физическото здраве на котенцето през целия му живот. Ако търсите домашен любимец от приют може да нямате избор. Ако взимате коте от познат или от развъдник настоявайте то да е поне на 12 седмици за негово собствено добро. Благодарение на това ще имате по-здрав, по-щастлив и по-добре социализиран четириног приятел.

Снимка: Rubirose Cattery

Няма коментари:

Публикуване на коментар